ЕС затяга мерките за нейл индустрията. 2025 г., както и настоящата година, продължават да бъдат предизвикателни както за производителите, така и за дистрибуторите и професионалистите, упражняващи професията маникюрист и педикюрист по цялата верига на индустрията. През август 2025 г. станахме свидетели на първата голяма забрана на широко използвана съставка в нейл индустрията. Тя беше забранена не само за внос от европейските дистрибутори, но и за използване в салоните за красота. Наричам я „първа“, защото досега не се е случвало толкова разпространена съставка да бъде забранена, като ограниченията засегнаха и продукти, които вече са бяха пуснати на пазара. Това, което поражда най-много въпроси в цялата ситуация, е защо TPO (trimethylbenzoyl diphenylphosphine oxide) – съставка, широко използвана във фоточувствителни продукти, които се полимеризират (втвърдяват) под UV светлина – беше забранена единствено в козметичната индустрия. Важно е да се уточни, че продуктите за нокти, съдържащи тази съставка, се нанасят повърхностно. В същото време зъболекарските материали – например пломби и протези, които също могат да съдържат тази съставка – остават извън забраната, въпреки че се поставят директно в човешкия организъм. Съвсем естествено възниква въпросът защо забраната се прилага толкова избирателно.
Истината е, че съставката беше забранена съгласно регламента, който регулира пускането на козметични продукти на пазара – Регламент (ЕО) № 1223/2009. Поради това други индустрии не са засегнати. Това води до извода, че проблемът може да не е толкова в самото използване на съставката, колкото в начина, по който функционира европейското законодателство. Съгласно този регламент механизмът е стандартен: когато дадена съставка попадне в категорията на канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията вещества (CMR – клас 1B), тя автоматично подлежи на забрана в козметиката. И точно когато индустрията започна да се адаптира към тази промяна, се появи ново ограничение.
От 1 май 2026 г. се забранява още една широко използвана съставка – CI 77820 (сребро), която се използва в гелове за изграждане, бои за декорации и други полимерни продукти. Този път обаче ситуацията е още по-интересна. Съставката се забранява единствено за нейл индустрията, но не и за други козметични продукти, които се нанасят директно върху кожата – като сенки за очи или червила. Това поражда логичен въпрос: как е възможно една и съща съставка да бъде считана за по-опасна в продукт, който се нанася върху твърда кератинизирана тъкан като нокътя, отколкото в продукт, който се нанася директно върху кожата или устните? Оттук може да се направи извод, че забраната и съответният регламент невинаги отразяват реалното ниво на риск, а по-скоро представляват система от правила, базирани на отделни изследвания върху изолирани съставки, а не върху тяхното поведение като част от завършен продукт. Така става ясно, че голямата козметична индустрия, представлявана от мощни международни компании и брандове като L’Oréal и Maybelline, е успяла бързо да подготви необходимите доклади и научни становища, за да аргументира пред европейските институции, че при по-ниски концентрации съставката не представлява значителен риск за човешкото здраве.
Това не е критика към козметичната индустрия – всяка индустрия защитава своите интереси, пазара си и вече произведените продукти. Но именно тук се проявяват някои слабости на регулаторната рамка на Европейския съюз. Ако представените научни данни доказват, че съставката е безопасна за нанасяне върху кожата и устните, би било логично това да бъде достатъчно основание да се преразгледа забраната и за нейл индустрията. Вместо това ситуацията остава непроменена. Най-големият парадокс е, че подобно развитие не следва строго научната логика и трудно може да бъде обяснено единствено с грижа за здравето на потребителите. Ако дадена съставка се счита за безопасна при по-голяма експозиция, би трябвало да съществува ясно научно обяснение защо тя се счита за опасна в продуктите за нокти. Тук вече не става дума за единична забрана. Постепенно започва да се оформя тенденция към ограничаване на съставки именно в нейл индустрията – тенденция, която трябва да тревожи всички участници в сектора, от производителите и дистрибуторите до професионалистите в салоните и техните клиенти.